66

О, трябва този свят да се изстрада,

повторно трябва в теб да се роди

и всяка вещ и образ покрай тебе

сърцето твое да пресътвори,

за да останеш, за да си потребен,

за да те има и след теб дори.

Веселин Ханчев

Художник

Веселин Ханчев

(1919 – 1966)

Веселин Ханчев е известен и

обичан български поет и драматург.

Роден е в Стара Загора. Завършва

гимназия в родния си град и право в

Софийския университет. Участва във

Втората световна война. Първите

му стихосбирки („Испания на кръст“,

„Стихове в паласките“) са свързани

с темата за войната. В по-късната

поезия на Ханчев (стихосбирките

„Лирика“, „За да останеш“, „Избрана

лирика“) преобладава задълбоченият

размисъл върху най-важните ценнос-

ти в човешкия живот.

За него литературният историк

и критик Симеон Правчанов пише с

възхищение: „Той бе красив, щедро

дарен и рядко хармоничен човек. В не-

говото мъжествено лице, без следа

от преструвка, строго и приветли-

во, в набитата фигура, в омекотени-

те жестове и дори в походката му

имаше нещо… силно, изящно и завър-

шено. Външността му прекрасно се

съчетаваше с топла, задушевна сдър-

жаност: тя не отблъскваше, а прив-

личаше. Никой не го е чул да повиши

глас, да избухва… да изрича при други

думи на омраза или обич. Но всички

знаехме мощта на ненавистта и лю-

бовта му. Той откриваше метежни-

те странствания и страсти на ду-

шата си единствено в поезията“.

Той отвори и се спря на прага.

Гледаха го празните стени.

Гледаха го със очи от влага,

от пирони, от пукнатини.

Колко гола беше, колко бедна

стаята с мъртвешките очи!

Към стените мълком той погледна

и по тях картини закачи.

Закачи по мъртвите пустини

извори и пътища, и бряг,

лесове, небета сини, сини

и слънца, червени като мак.

Закачи усмивки и простори,

облаци, деца и светлини,

закачи света и го затвори

в тези грозни четири стени.

И стените скривайки с платната

– негови единствени неща, –

той превърна стаята в богата,

в най-богата стая на света.