Да

разчетем текста

Кой е героят на стихот-

ворението „Художник“? Дока-

жете твърдението си, като

цитирате.

Защо героят не влиза в

стаята, а спира на прага?

Опишете стаята такава,

както я вижда героят. Ко-

ментирайте значението на

изразите

„мъртвешки очи“

„мъртвите пустини“

Кои словосъчетания съ-

държат думи, употребени

с преносно значение? Какво

постига поетът с тяхната

употреба?

Какво настроение пораж-

да у героя празната стая?

Защо точно у един художник

празната стая поражда тя-

гостни представи и чувства?

Пренасят ли се тези нас-

троения върху читателя?

Как в стихотворението

„Художник“ е показана ролята

на изкуството?

Как картините вдъхват

живот на „мъртвата“ стая?

Посочете словосъчетани-

ята, чийто смисъл е свързан с

представата за живот и жиз-

нерадост.

Как платната на худож-

ника променят усещанията и

преживяванията на читателя?

Какво е отношението

на художника към картини-

те му? Защо те са опреде-

лени като

„негови единствени

неща“

Да четем с разбиране

Основната тема на стихотворението „Художник“ е свър-

зана с ролята на изкуството в човешкия живот. Изкуството

променя света на героя художник, вдъхва му нов живот, пра-

ви го красив и уютен.

Началото на творбата звучи мрачно и тягостно. Тези

чувства се пораждат от описанието на стаята, в която вли-

за художникът. Тя е празна, неприветлива и се усеща мъката,

завладяла душата на героя. Във въображението му стаята

прилича на умиращо същество – тя „гледа“, очите є са про-

пити от влага. Словосъчетанията

„празните стени“, „очи от

влага, / от пирони, от пукнатини“, „мъртвешките очи“, „мърт-

вите пустини“

изграждат представата за разруха, смърт и

самота. Мрачните усещания се засилват и с повторението

на въпросителното наречие

„колко“

Колко гола беше, колко бедна

стаята с мъртвешките очи!

За да промени грозната стая, художникът поставя по

стените є своите картини. Настроението рязко се променя.

Самотата и скръбта изчезват, а стиховете зазвучават бод-

ро и жизнерадостно. Картините променят сивото в цветно,

мъртвото – в живо,

„мъртвите пустини“

– в

„извори, и пъти-

ща, и бряг“.

Лесовете, сините небеса,

„слънцата, червени като

мак“,

внушават ведрост, топлина и красота. Между четири-

те стени на стаята се ражда нов живот:

Закачи усмивки и простори,

облаци, деца и светлини,

закачи света и го затвори

в тези грозни четири стени

Посланието на стихотворението е изразено в последни-

те стихове: изкуството притежава животворна сила, коя-

то променя живота на човека. То може да претворява прос-

транството и да му вдъхва нов живот. Може да превръща

грозното в красиво, бедността – в богатство. Може да про-

меня чувствата и настроенията на хората.

Художникът притежава само картини –

„негови

единстве-

ни неща“,

но е богат, защото чрез тях може да се радва на

целия свят:

И стените скривайки с платната

– негови единствени неща, –

той превърна стаята в богата,

най-богата стая на света.

РОЛЯТА

НА ИЗКУСТВОТО

В ЧОВЕШКИЯ

ЖИВОТ