– Не можах да се стърпя бе, бра-

те, омръзнаха ми толкова сълзи и коко-

ши жалби на твоята „многострадална“.

Трябваше с нещо да отрезвим тоя народ.

И тогава ми скимна да дойда на сцена-

та. Ти видя какъв бляскав ефект.

– Аз все поглеждах дали няма някое

заптие да ме хване за лакътя... – смееше

се Огнянов.

– Не се безпокойте, Стефчов се запи-

ля по-рано – каза Соколов.

– Беят го изпъди... – каза учителят

Франгов.

– Но беят остана – каза други. – Аз го

гледах как внимателно слушаше... Утре

ще си имаме белица...

– Ха, за него да не ви е грижа. Нали

бай Дамянчо Григорът беше при него?

Той го е сметнал, та го е поразил. Ако

не е сторил това, ще му вземем назад

дипломата.

– Аз нарочно го поканих и турих при

бея, който обича масалите

. Не се гри-

жете, това ти го кучка и отвлякла – за-

бележи Николай Недкович, като съблача-

ше тънкото расо на поп Димча, с което

игра на сцената ролята на Геновевиния

родител.

Той смяташе без издайството. Но на

сутринта повикаха Огнянова на конака.

Той се яви пред бея, който беше на-

въсен.

– Консулос ефенди – каза му той, –

снощи сте пели комитаджийски песни,

истина ли?

Огнянов протестира.

масал –

Забавен разказ, любопитна и весе-

ла развлекателна историйка; анекдот, виц,

клюка.

онбашия –

През османското владичество –

полицейски началник в малък град или начал-

ник на военна група от 10 души; десетник.

криво

известѓн

– Неправилно информиран.

брътвя –

Говоря неразбрано, приказвам

празни и безсъдържателни неща; бръщолевя,

дърдоря.

– Но онбашият

ми обажда против-

ното.

– Той е криво известѓн

. Вие сами

бяхте там.

Беят извика онбашия.

– Шериф ага, кога са пели такива пес-

ни: при мене или след мене?

– Пред вас са пели бунтовническа пе-

сен, бей ефендим; Кириак ефенди няма

да лъже...

Беят го погледна строго. Самолюби-

ето му се докачи.

– Какво ми брътвиш

, Шериф ага? Ки-

риак ли беше там, или аз? Не слушах ли аз

с моите уши? Дамянчо чорбаджи дума по

дума не преведе ли ми песента? Аз приказ-

вах снощи и с Марка чорбаджи и той наме-

рил гласа много хубав... Такива безобразия

друг път не правете! – изгълча сърдито бе-

ят, па се обърна към Огнянова: – Консу ле,

прощавай за труда, грешка станало. Ча-

кай, а как викаха оногова, окования?

– Голос.

– Да. Голос... Ти него да беше заръчал

да го обесят по-добре. Аз тъй бих нап-

равил... ти не трябваше да слушаш жен-

ски ум... Ама хубаво беше, пък песента

още по-хубава – каза беят, като ставаше

тежко.

Огнянов го поздрави и излезе.

– Скоро ще чуеш и по-друга песен и

нея ще я разбереш без помощта на бай

Дамянча – шушнеше си той, като мину-

ваше из портата.

Но той не виждаше как зловещо го

гледаше в това време онбашият.