28
Шопска фолклорна област
D
Шопската фолклорна област е
разположена в Средна Западна
България. На изток включва Ихти-
манските възвишения, граничи на за-
пад с границата със Сърбия, на север –
със Стара планина, а на юг достига до
Осоговската планина и Рила.
Шопските песни и танци се разли-
чават от тези в другите области.
Освен фолклора на Софийския район
със свои неповторими характерис-
тики е и граовският (Перник, Брезник,
Трън). Песните и танците са
темпе-
раментни. Пее се едногласно и дву-
гласно – шопска диафония. Едногласни-
те песни са кратки, с по-еднообразна
мелодическа линия и малък тонов
обем. Характерни са и речитативни-
те песни със съпровод на гусла или гъ-
дулка. Шопският двуглас има особено
рязко звучене. Специфичен начин на
пеене за бавните песни е „тресенето“
(трептене на гласа). Типични инстру-
менти са: гъдулка, гайда, овчарска
свирка (дудук), двоянка, бръмбазък,
тамбура. Срещат се различни музи-
кални размери – 2/4, 7/8, 9/8, 11/8, 12/8,
13/8. Често дори в една мелодия те се
редуват.
Беневреци
– мъжки шопски пантало-
ни от бял шаяк.
Ментета
– мъжка горна дреха, бога-
то украсена с плетени шнурове (гай-
тани).
B
Опишете шопската носия, като
използвате думи от текста на
песента.
Подберете подходящите определе-
ния за песента: бързо темпо, тъжна,
бавно темпо, хумористична, напевна,
игрива.
Кое хоро е подходящо за песента
„Що ми домилело, мамо“?
а) дайчово
в) право
б) ръченица
г) пайдушко
Разпознайте по тембъра инстру-
ментите в Звуков пример № 1.
A
ЩО МИ ДОМИЛЕЛО, МАМО
народна песен
Що ми домилело
, мамо,
(2)
Софийското поле
, мамо.
(2)
Еее, ааа, иии-иху!
Софийското поле
, мамо,
(2)
шопски момчетия
, мамо.
(2)
Еее, ааа, иии-иху!
Шопски
момчетия
, мамо,
(2)
с бели беневреци
, мамо.
(2)
Еее, ааа, иии-иху!
С бели беневреци
, мамо,
(2)
с шарени ментета
, мамо.
(2)
Еее, ааа, иии-иху!
С шарени ментета
, мамо,
(2)
с
черни мустачета
, мамо.
(2)
Еее, ааа, иии-иху!
B
Чуйте „Шопски напеви“ в изпълне-
ние на Даниел Спасов и Милен Ива-
нов и изберете схемата, която под-
хожда на движението на гласовете.
I глас
II глас
I глас
II глас