28
Лятото
Слънцето залязва… Заровило рошава глава в полата
ми, лятото плаче. Аз го изпращам до тополата и го
целувам за последен път по челото. След това то се
покатерва с нечувана ловкост догоре, разтваря ръце
и изчезва. След лятото остава само пепел от мрак и
прегорели смехове. Жежките му бронзови стъпки бавно
изстиват. Става хладно.
„Нататък, нататък!“ – шепне вятърът и ме дърпа
към морската градина…
„А къде е лунапаркът?“
„Няма го! Лятото си го прибра!“ – отвръщат някол-
ко побелели от тъга вълни.
„Лятото, лятото!“ – шепнат сивите пясъци. […]
„Искам лятото, лято! – плаче малко раче. – То ми
каза, че съм червено като косите му. О, как ме галеше
всяка вечер! Какви приказки ми разказваше!“
„Наистина ли лятото си е отишло?“ – пита задъхано
една риба, изплувала от дълбините на своя дом.
„Отиде си!“ […]
Но изведнъж кеят ме забелязва: „Лятото, лятото,
то не си е тръгнало!“.
Поглеждат ме вълни, миди, пясъци.
„Лятото! Лятото!“ – блясва окото на фара. Цялото
море трепери от радост.
Поглеждам се. И чудо! Полата ми е светла, съвсем
светла и топла. Дланите, косите ми греят. Та нали с
тях съм галила лятото. Сълзите му попиваха в дрехи-
те ми.
И в този миг аз се чувствам добра и светла като
самото лято...
Петя Дубарова
Предстои да научите как с
цел да бъде решена някаква
комуникативна задача, се
търси, извлича се, подбира се
и се анализира информация
от художествени текстове.
ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ
Българска пое-
теса, автор на
оригинални по-
етични твор-
би, приказки и
разкази.
Петя Дубарова
(1962 – 1977)
Каква представа получавате за лятото, нарисувано от Петя
Дубарова в текста?
Какво е останало от лятото, след като то вече си е тръгна-
ло?
Защо вълните са „побелели от тъга“, а малкото раче е разпла-
кано?
Кой е вашият любим сезон? Нарисувайте го и разкажете за
него на съучениците си.