57
Припомнете си граматичните признаци на глагола:
време;
лице;
число;
спрежение.
Освен време, лице, число и спрежение глаголите притежават
и друг признак. Чрез него се изразява отношението на говоре-
щото лице към глаголното действие. Например говорещото
лице може да представя действието като реално ставащо (Аз
пея
), но също така и като възможно да се случи (Аз
бих пял
).
Тази граматична особеност се нарича
наклонение на глагола
.
Глаголите от първото изречение на текста „
Момиче с харак-
тер
“ –
влязох, (се) заозъртах, знам, (да) призная
и
търсех
– изра-
зяват едно и също отношение на говорещото лице към глагол-
ното действие: означават реално извършвани от героинята
действия. Тя съобщава за тях като очевидец. Глаголите
влязох,
(се) заозъртах, знам, (да) призная
и
търсех
са в
изявително на-
клонение
.
Всички глаголни времена в българския език имат форми за изя-
вително наклонение. То е основното наклонение в нашия език.
Използва се без ограничения в различни видове текст.
(Вж. Приложение 6)
Глаголната форма
бихте живели
от изречението
При какви
условия бихте живели дори час без любов?
(вж. втория текст на
с. 56) означава, че извършването на действието е възможно
и зависи от някакви условия.
Бихте живели
е глаголна форма в
условно наклонение
.
Формите на условното наклонение са
сложни
и
прости
.
(Вж. Приложение 6)
Наклонение на глагола
граматичен признак на
глагола;
изразява отношението
на говорещото лице към
глаголното действие.
Условно наклонение:
вид глаголно наклонение;
означава възможно дейс-
твие, чието извършване
зависи от някакво усло-
вие.
Изявително наклонение:
вид глаголно наклонение;
означава, че действие-
то се върши реално и го-
ворещото лице е негов
очевидец.
сложни форми
от формата на спомагателния глагол
съм
–
бих (бих, би,
би, бихме, бихте, биха)
и минало свършено деятелно при-
частие на спрегаемия глагол
бих казал, би направил,
бихме отишли, бихте чели,
биха поискали
и др.
прости форми
от глаголи с наставките
-вам, -ям
и
-ам
ядвам, носвам
и др.
По-често си служим със сложни форми на условно
наклонение. Използваме ги, когато искаме да изра-
зим по-предпазливо и деликатно свое желание или
намерение.
Бих желал
да присъствам на срещата.
Бихте
ли ми
подали
солницата?
Простите форми на условно наклонение се упот-
ребяват рядко. Срещат се в разговорната реч. В
художествени текстове се използват за речева
характеристика на литературни герои.
Ядваш
ли от мусаката?
Образуване на формите за условно наклонение:
Правила при употреба на глаголи в условно наклонение: