Фиг. 4.

Опростена схема на ядрения синтез в Слънцето: от четири протона

(ядра на водорода) се получава едно хелиево ядро. Отделят се също γ-лъчи и

малки електронеутрални частици, наречени

неутрино

. Потоци от слънчево

неутрино достигат Земята. От тях учените получават ценна информация за

процесите, протичащи в недрата на Слънцето.

Фиг. 5.

Съзвездието Орион се вижда

най-добре през зимата. Открийте го

в ясна нощ. Наблюдавайте звездата

Ригел. Прекарайте мислена линия

през пояса на Орион. Тя ще ви отведе

до най-ярката звезда – Сириус.

Другите звезди

Слънцето и звездите са се образували от огромни газови

облаци (предимно от водород и хелий), които под действие на

собствената си гравитация се свиват и нагряват. Когато в ядрата

на новообразуваните звезди температурата достигне милиони

градуси, започват ядрени реакции (водородът се превръща в

хелий). При тези реакции се отделя енергията, която звездите

излъчват от своята повърхност като светлина.

Почти всички звезди, видими с невъоръжено око, са по-големи

от Слънцето. Те изглеждат малки и слаби, защото са много

по-далече от Слънцето. Огромните разстояния до звездите се

измерват в

светлинни години

. Една светлинна година е пътят,

който светлината изминава за една година, движейки се със

скорост

= 300 000 km/s.

Най-ярката звезда на нощното небе е

Сириус

(

фиг

. 5).

В действителност Сириус е само около 2 пъти по-голям от

Слънцето. Той изглежда толкова ярък, защото е една от най-

близките звезди – намира се на 8,6 св. години от нас. Недалеч от

Сириус на нощното небе можете да видите друга ярка звезда –

Ригел

от съзвездието Орион (

фиг

. 5). За разлика от Сириус Ригел

е една от най-големите звезди

свръхгиганти

. Той има около 80

пъти по-голям радиус от Слънцето и излъчва енергия повече от

100 000 слънца. На небето Ригел изглежда по-слаб от Сириус,

защото е много по-далече – на около 800 св. години от нас.

средата на своя стабилен период. След около 5 млрд. години ядреното

гориво (водород) ще се изчерпи. Тогава външните слоеве на Слънцето

ще започнат да се раздуват и охлаждат – Слънцето ще се превърне

червен гигант

– звезда с много голям радиус и сравнително ниска

температура на повърхността. В същото време вътрешността на

Слънцето ще се свива и нагрява. След това раздуващата се обвивка

ще се разкъса и отдели от звездата. След отделянето на обвивката ще

остане едно много плътно и горещо ядро. Такава звезда се нарича

бяло джудже

. Бялото джудже в продължение на милиарди години ще

се охлажда и накрая ще стане тъмно (черно джудже).

Въпроси

задачи

Кое е ядреното гориво на Слънцето?

Какви

реакции протичат в ядрото на Слънцето? Кой

химичен елемент се получава при тези реакции?

В какви единици се измерват разстоянията до

звездите? Защо? Назовете две от най-ярките звезди.

Плътността на веществото в ядрото на Слънцето

е 160 g/cm

. Представете си, че с такова вещество

сте напълнили бутилка с вместимост 1 L. Колко

килограма вещество ще има в бутилката?

Освен Ригел в съзвездието Орион се намира още

една много ярка звезда –

Бетелгейзе

(

фиг

. 5). Защо

Бетелгейзе изглежда червеникава, а Ригел е син?

Проучете от какво зависи видимият цвят на звездите.

1 cв. година ≈ 9,5.10

Орион

Сириус

Бетелгейзе

Ригел