140

Ключови думи:

континентално-средиземноморски

климат, р. Марица, р. Тунджа, р. Ве-

лека, смолници, канелени горски

почви, жълтоземни почви, природен

парк „Странджа“, резерват „Силко-

сия“, странджанска зеленика, лавро-

вишня, фазан

Тракийско-

Странджанска

област

Особеностите на кои при-

родни елементи в областта

са предпоставка за разви-

тието на земеделието?

Разположението на областта между Средногорието и Ри-

ло-Родопската област определя особеностите на природата ù.

В областта се включват Горнотракийската низина, Сакар, Стран-

джа и поредица от възвишения, постепенно преминаващи

към

Източните Родопи. Равната и ниска Горнотракийска низина с

надморска височина около 160 m е разделена от Чирпанските

възвишения на две части: Пловдивско-Пазарджишко поле

Старозагорско поле. По-голямата част от планината Странджа

е в Република Турция. Граничното ù било и ридът Босна с

най-висок връх Папия (502 m) са на наша територия.

Посочете

ги на картата.

Тракийско-Странджанската област се характе-

ризира с преобладаващ низинно-хълмист релеф

Полезните изкопаеми включват въглищата на Маришкия и

Елховския басейн. Железни руди има при Манастирските въз-

вишения край Ямбол, находища на медни руди – в Странджа.

Със стопанско значение са мраморите, добивани при Малко

Търново и Тополовград.

Климатът на Горнотракийската низина е преходен

, а в Са-

кар и Странджа – континентално-средиземноморски

. Валежи-

те са предимно от дъжд. Снежната покривка се задържа до 15 –

20 дни.

Кои са най-характерните черти на двата типа климат?

През областта протичат реките Марица

, Тунджа и техните

притоци. По долините им, както и в подножията на граничните

на областта планини има големи запаси от подземни води.

Оп-

ределете периода на пълноводие на реките, като знаете особе-

ностите на климата.

Ниските части на областта са заети от плодородните смол-

ници. Покрай реките широко разпространени са алувиално-ли-

вадните почви. Хълмистите и нископланинските райони са

заети от канелени почви. На ограничена площ се срещат харак-

терните за субтропичните райони жълтоземи (по течението на

р. Велека в Странджа).

В миналото широко разпространени са били топлолюбивите

сухи гори от широколистни видове (дъб, габър). Днес те са запа-

зени само на отделни малки площи. Благоприятните природни

условия още от древността са били предпоставка за интензив-

ното развитие на земеделието в областта. За Странджа са харак-

терни източният бук, дъб

и някои вечнозелени влаголюбиви

видове – странджанска зеленика

, лавровишня

Добивът на полезни изкопаеми и развитието на преработва-

щите дейности в областта са довели до замърсяването на въз-

духа, почвите и водите, особено в районите на Пловдив, Пазар-

джик, Стара Загора, Димитровград и Хасково.

Тук през 1933 г. е обявен първият резерват в нашата страна

– „Силкосия“, в обособения по-късно

природен

парк „Стран-

джа“

. Сред типичните представители на животинския свят са

сив хомяк

, чакал

, воден плъх, полска яребица,

колхидски фазан

, отровен тракийски паяк. Ня-

кои от растителните и животинските видове

се срещат само в тази област.

Дъбова гора в Странджа

Хомяк

България