БЕЛЕЖИТИ УЧЕНИ, ИМАЩИ ПРИНОС

ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ХИМИЧНАТА СИМВОЛИКА,

ХИМИЧНАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ И ХИМИЧНАТА НОМЕНКЛАТУРА

Робърт Уилям Бойл (1627 – 1691).

Ирландски химик, физик и фило

соф. През 1661 г. написва книгата „Скептичният химик“, в която изразя

ва скептичното си отношение към алхимията. В тази книга за първи път

в историята на науката Бойл използва понятието „химичен елемент“ и

разграничава чистите вещества от смесите. Той поставя основите на

днешната аналитична химия, въвежда в химията термина „анализ“ и

използването на екстракти от някои растения като индикатори, констру

ира ареометър (уред за измерване плътността на течности) и прибори за

измерване на обема на газове и течности.

Михаил Василиевич Ломоносов (1711 – 1765).

Руски учен енцикло

педист. Има принос в развитието на редица отрасли на науката: физика,

химия, астрономия, приборостроене, геология, география, езикознание

и история. Открива закона за запазване на масата на веществата. Осно

воположник е на атомно-молекулната теория за строежа на веществата

и е един от създателите на химичната терминология. От Ломоносов са

въведени понятията: „термометър“, „формула“, „налягане“, „полюс на

магнита“ и др. Удостоен е с академично звание. По негов проект през

1755 г. в Москва е открит университет, който днес носи неговото име.

Антоан-Лорàн дьо Лавоазиè (1743 – 1794).

Френски химик. Считан

е от мнозина за „баща на съвременната химия“ – превръща химията

в истинска наука, боравеща с точни количества и величини. Неза

висимо от Ломоносов формулира закона за запазване на масата на

веществата и го доказва експериментално. Един от основателите на

съвременната химична номенклатура, съавтор на книгата „Химична

номенклатура“ от 1787 г. Той първи съставя списък с химични еле

менти и различава химични елементи от химични съединения. Един

от основателите на метричната система за мерни единици.

Джон Дàлтон (1766 – 1844).

Английски физик, химик и метеоролог.

Полага основите на съвременната атомна теория за строежа на веще

ствата. Първи стига до идеята, че всеки химичен елемент има свой уни

кален вид атоми и атомно тегло, и първи определя атомното тегло (ма

кар и доста неточно) на няколко химични елемента. Далтон е отдаден

метеоролог и в продължение на 57 години записва над 200 хиляди мете

орологични наблюдения. Проучва и цветната слепота, от каквато сами

ят той е страдал. Това заболяване и до днес е известно като далтонизъм.

Йонс Якоб Берцелиус (1779 – 1848).

Шведски химик. Пръв предлага хи

мическа класификация на познатите тогава минерали. Автор е на първия

учебник по химия за студенти в три тома, преведен на френски и немски

език. Берцелиус въвежда буквените означения на химичните елементи и

така създава азбуката на съвременния химичен език. Определя атомните

маси на почти всички познати тогава химични елементи. Получава хи

мичните елементи селен, силиций, торий и церий. Въвежда понятията:

„алотропия“, „изомерия“, „полимеризация“ и „катализатор“.