114

Отлагането става невъзможно, когато се налага герман-

ската армия да мине през България, за да помогне за разгрома

на Гърция. Хитлер обещава на България Западна Тракия. На 1

март 1941 г. във Виена Б. Филов подписва Тристранния пакт и

така страната става германски съюзник

. Решаващ в този

избор е стремежът към национално обединение и оставане

извън военните действия и влиянието на Съветския съюз.

През април 1941 г. Германия разгромява Гърция и Югосла-

вия и предава на България части от Вардарска Македония и

Беломорието за управление

. За българите това е равноз-

начно на постигнато обединение, но германо-съветската

война, започнала на 22 юни 1941 г., създава трудности.

България не скъсва дипломатическите отношения със

СССР, но по нареждане на Москва БКП започва въоръжена

съпротива срещу прогерманското правителство. Срещу

него, но с мирни средства действат и привържениците на

партиите, забранени през 1934 г. Под германски натиск през

декември 1941 г. България обявява война на САЩ и Англия и

засилва мерките срещу евреите

. През 1943 г. 48 хиляди ев-

реи са спасени от

депортиране

от българското общество,

църквата

, царя, част от депутатите

. Спасяването им

е голямо постижение на българския народ и потвърждава

толерантността му към другите народи.

В търсене на изход

През 1943 г. при очертаващото се поражение на Германия

България търси начин да запази обединението и да не воюва.

След смъртта на цар Борис (28 август 1943 г.) управлението

поема Регентство

, тъй като синът му Симеон е още дете.

В началото на 1944 г. поради тежките англо-американски

бомбардировки

България иска примирие от САЩ, но не

се решава да скъса с Германия. Дипломатически натиск оказ-

ва и Москва. По нейно нареждане се активизира въоръжена-

та комунистическа съпротива, подкрепяна и от англичани-

те

. През лятото управляващите се лутат между Германия

и нейните противници. Отново обявяват неутралитет и

преговарят с Англия и САЩ за излизане от войната. Двете

могъщи страни обаче пазят отношенията си със Съветския

съюз. Те бавят примирието и не подкрепят създаденото на

2 септември правителство начело с Константин Муравиев.

Вместо да скъса с Германия, то потвърждава неутралитета.

На 5 септември Съветският съюз обявява война на България.

Едва тогава правителството скъсва дипломатическите от-

ношения с Германия, а на 8 септември ´ обявява война. Съ-

ветските войски окупират България, а на 8 срещу 9 септем-

ври 1944 г. в София е извършен държавен преврат. На власт

идва ръководеният от комунистите Отечествен фронт.

България изминава пътя от неутралитета до съюза с Германия в името на

националното обединение, но отново се оказва сред победените.

Военните действия и договореностите между победителите във Втората

световна война оставят България под влиянието на Съветския съюз.

СВИДЕТЕЛСТВО ОТ ЕПОХАТА

„Форийн Офис (Външното минис-

терство на Великобритания) одобри

предложенията на Управлението за

специални операции за поддръж-

ка, която трябва да се окаже на

българските

партизани

в техните

действия срещу сегашното българ-

ско правителство и германците...

Това предполага снабдяването на

партизанските сили да стане колкото

е възможно по-скоро... Най-накрая

днес имаме възможността да извър-

шим сериозни операции.“

Из План за дейността на английс-

кото Управление за специални

операции в България, Кайро,

4 февруари 1944 г.

Защо Великобритания подкрепя

действията на българските парти-

зани? Какви средства използва тя?

7 Капитан Франк Томпсън

(1920 – 1944 г.)

Британски офицер, изпратен в нача-

лото на 1944 г. при българските пар-

тизани в Западна България. Мисията

му е да установи връзка между бри-

танското командване и партизаните,

на които да се изпрати оръжие. През

май 1944 г. е заловен и разстрелян

от българските власти край с. Лита-

ково. Днес името му носи село близо

до мястото на гибелта му.

8 Капитан Димитър Списаревски

Загинал във въздушен бой на 20 де-

кември 1943 г., като сваля американ-

ски бомбардировач край София.