До Освобождението в българските земи работят 11 фабри-

ки, повечето собственост на чужденци. Българските

пред-

приемачи

се страхуват да влагат средствата си за строи-

телство на фабрики. Беззаконието в Османската империя не

позволява успешното разгръщане на такива начинания.

Търговия, пазари и панаири

Търговията в Османската империя се извършва на сед-

мичните пазари. Те се провеждат в празничния за мюсюлма-

ните петъчен ден. На градския пазар занаятчиите изнасят

своите стоки, а селяните – земеделски продукти

По-оживени търговски средища са панаирите, където

пристигали богати търговци от далечни страни. През Въз-

раждането се прочуват панаирите в Узунджово, Неврокоп

(дн. Гоце Делчев), Ески Джумая (дн. Търговище), Карнобат,

Свищов и др. Подемът на земеделието и занаятите в бъл-

гарските земи и отварянето на империята към европейски-

те пазари ускоряват търговския обмен.

Освен седмичните пазари и панаири се появява и една

нова форма на търговска дейност – магазините. Първите

от тях се наричат купчийници.

Българските търговци изнасят предимно земеделски про-

дукти, суровини и занаятчийски стоки в чужбина. Вносът е

предимно от фабрични стоки за бита и лукса. Издигат се

търговски фамилии като братя Евлоги и Христо Георгиеви

от Карлово

, Тъпчилещови и Гешови от Пловдив, Априло-

ви от Габрово, Робеви от Охрид. Те откриват

кантори

във

Влашко, Русия, Австрия и натрупват голямо състояние.

Транспорт

През втората половина на XIX в. в Османската империя

са построени първите железопътни линии: Русе – Варна

(1866 г.)

, Белово – Одрин (1874 г.) и др. Оживява се тър-

говското корабоплаване по р. Дунав. Българските градове в

поречието на реката процъфтяват стопански от търго-

вията с Централна и Западна Европа. В Дунавския вилает

(административна област) започва строеж на пътища. По-

щенските съобщения се подобряват и заработват първите

телеграфни станции, които предават бързо съобщенията.

През възрожденската епоха българите започват модерно-

то си стопанско развитие. Нараства ролята на градското

стопанство. Въпреки липсата на сигурност и високите да-

нъци в Османската империя много занаятчии и търговци

се замогват. Оформя се група от богати и влиятелни бълга-

ри, които подпомагали обществения напредък. Те даряват

средства за българското образование, за църковно строи-

телство, а не остават и безучастни към политическите

усилия за освобождение.

През Възраждането в българските земи навлизат промени в земеделието

и занаятите. Българите установяват оживени търговски връзки в граници-

те на Османската империя и с Европа.

Силата на водата е използвана

от габровските занаятчии.

Гайтанджийска работилница в

Габрово

Електрическият телеграф бил

изобретен през 1832 г.

След изграж-

дането на мрежа от кабели бързо се

наложил като уред за бързо преда-

ване на съобщения. Братя Евлоги и

Христо Георгиеви го използвали за

търговската си дейност и следели

непрекъснато цените на стоките в

Европа.