114

В началото на втора част

авторът запознава читателя

с личните тревоги на баба Илийца. Тя е угрижена и изплаше-

на за здравето на внучето си, защото не са помогнали нито

бабешките лекове, нито хекиминът. Изразите „

полуживо

“,

„

сирак

“, „

болно

“ трогателно очертават нещастието на въз-

растната жена. Тъй като детето е сираче, тя се чувства от-

говорна за живота му и с присъщата є упоритост се опитва

да го спаси, като не жали сили и средства. След като нищо

не помага, последната є надежда е в молитвата за здраве.

Това е причината да тръгне в късния следобед към Черепиш-

кия манастир. Илийца осъзнава, че предприетото пътуване

е рисковано за живота є. С израза „

лошо време

“ Вазов отново

напомня за размириците и за дебнещите опасности. Възраст-

ната жена е чула за разбитата чета и за турските потери,

но не може да не направи за болното дете това последно уси-

лие. Ето защо веднага разбира кой е непознатият момък: „

От

ония е, дето ги гонят сега!

“. Представянето на тази опасна

ситуация добавя нови щрихи към характеристиката на геро-

инята. Във време, когато дори мъжете не смеят да излязат

от домовете си, тази смела, майчински грижовна българка

намира сили да надмогне страха в името на децата.

Съвсем естествена е първоначалната є уплаха. Чудати-

те дрехи и пушката са знаците, по които Илийца преценява,

че непознатият е от онези момци, дръзнали да се изправят

срещу поробителите. Веднага разбира, че го грози опасност –

може потеря да го залови или българи да го предадат: „

Как

ще се скрие в Челопек! Там е огън сега – ще го предадат на тур-

ците

“. Жената внимателно обмисля ситуацията и не дава на

момъка напразни надежди. Със състрадание и болка наблюда-

ва отчаянието, което се изписва по лицето на бунтовника, и

спонтанно му обещава помощ – ще се върне през нощта и ще

му донесе хляб и дрехи. Баба Илийца е християнка и не може

да откаже помощ на изпаднал в беда човек, и то в момент,

когато се надява на Бог да изцели болното дете.

Вътрешният монолог

на бързащата към манастира

Илийца най-пълно разкрива мотивите є, които я ръководят

в благородното є дело. Тя е убедена, че трябва да напра-

ви добро. От цялата си душа моли Богородица да закриля

бунтовника, защото той е поел пътя да защити рода и вя-

рата си. Изразът „

… българин е, тръгнало е за християнска

вяра курбан да става

“ говори за патриотичните подбуди

на българката, която разбира, че свободата и вярата изис-

кват жертви. Водена от човеколюбието, от патриотизма

си, от християнския и майчиния си дълг, Илийца решава да

се бори за два живота – на детето и на бунтовника. Знае,

че изпитанията ще са трудни, но е убедена, че ако сториш

добро, ще получиш добро.

Челопек

Лютиброд

Черепишки

манастир

церова гора

р. Искър