128

а с лява го хвана под мишница. Вдълбо-

чаваха

1

в церовата гора. През дървета-

та небето на изток повече побеляваше,

челопешките петли пееха раздирателно,

звездите бледнееха. Разсъмването за-

почваше, те бяха още на половина час

разстояние от Челїпек, ако нђпреки се

идеше, но както вървеше момъкът, и за

два часа нямаше да достигнат. Селян-

ката се окахъри

2

, да имаше крила, щеше

да го вземе и да хвръкне с него. Той се

озърна.

– Съмва се, стрино – каза той.

– Лошо, няма да стигнем навреме –

изпъшка тя.

Повървяха още малко. Отсреща се

чуха човешки гласове. Селянката се

спря.

– Тъй не бива, момче, да направим

друго...

– Какво, стрино? – попита момъ-

кът, който виждаше в тая непозната

жена своя майка, свой спасител, свое

провидение

3

.

– Скрий се в гората, стой до дове-

чера. Като мръкне, ще те намеря – нђ,

тука пак – и ще те скрия у дома.

И момъкът намери, че това беше

най-умното. Селянката му повърна

пушката.

– Сбогом!

Илийца в това време пипаше дете-

то. Тя изплака:

– О, мамке! Та то е умряло, ръчици-

те му лед!

Бунтовникът се спря поразен. Тая

скръб на селянката го смая; той поиска

да каже нещо да я утеши, но не можа

нищо да каже. Сега той виждаше, че

нямаше право да очаква по-нататъшна

помощ от великодушната жена, чието

сърце беше разбито от едно голямо лич-

1

вдълбочђваха

– навлизаха все по-навътре

2

окахърє

се

– разтревожи се

3

провидѓние

– според религиозните представи

висше същество, Бог, или негово действие,

върховна сила, висш разум, който ръководи,

направлява всички в света

но нещастие.

– О, мамке! Гълъбчето ми... – вайка-

ше се отчаяно тя, като се вгледваше в

лицето на детето.

Бунтовникът тръгна из гората, цял

потресен, безнадежден. Но разплакани-

ят глас на бабата му извика:

– Момче, крий се хубаво днес. Дове-

чера – пак тук, та да те намеря...

И тя се изгуби между тъмните дъ-

нери.