Да четем с разбиране

Пета част

изпълнява функцията на втора кулминация на

разказа „Една българка“. В центъра на художественото изоб-

ражение е втората среща на героинята с Ботевия четник.

Баба Илийца е сполетяна от голямо лично нещастие, но дори

в мъката си не забравя момъка и обещава да се погрижи за

него.

Епизодът започва

с информация за трудностите, които

възрастната жена преодолява при пресичането на Искър –

реката е пълноводна, течението е силно, а тя само е вижда-

ла как се управлява ладията. Заради неопитността си се от-

далечава от мястото, където обикновено ладиярят спира, и

губи ценно време. Напрежението се засилва, защото тя знае,

че със зазоряването опасностите се увеличават. Въпреки

притесненията си не споделя с момъка нищо за преживяното

в манастира и на брега на реката. Когато го вижда, като май-

ка се отнася към чедото си. Поздравява го, нарича го „синко“,

бърза да го нахрани и стопли. Подава му взетото скришом

от манастира расо, разбирайки, че е извършила грях. Същев-

ременно обаче съзнава, че не е могла да постъпи по друг на-

чин – момъкът трябва да смени дрехите си, а страхливият

калугер не пожелава да чуе какво иска да му каже.

По майчински грижовна, Илийца първо го оставя да се

нахрани и едва след това го разпитва откъде идва. За първи

път се взира в непознатия четник и през нейните очи Вазов

представя портрета му. Детайлите „

двайсетгодишно голоб-

радо момче, тънко-високо

“ подчертават младостта и нео-

питността му. Те пробуждат и милосърдието у героинята,

която като всяка майка се чувства отговорна да го защити.

Състраданието `

и се засилва и от силното куцане на младежа.

Старае се да облекчи страданията му – първо взима пушката

му и го окуражава, а след това го подкрепя, за да върви по-

бързо. На отчаяния му въпрос: „

Къде ще се дяна, бабо, сега?

“,

тя отговаря непринудено и уверено: „

Как къде? Ами у дома!

“.

Този отговор не изненадва читателя, който е опознал добре

героинята и знае, че тя няма да изостави момъка – всички

нейни действия и постъпки я представят като отговорна и

човеколюбива личност, като смела и всеотдайна българка и

християнка. Самата Илийца осъзнава риска, който поема. Не

скрива опасенията си и от четника: „

Хората са наплашени

сега и ме изгарят жива, ако усетят… Защо ви трябваше вам,

момчета? Тая пуста царщина тъй ли се лесно разсипва!... Из-

трепаха ви като пилци

“. Укорът, който отправя, доизгражда

представата за героинята. Тя е обикновена жена, не познава

революционните възгледи на бунтовника, но като майка чув-

ства, че животът му е в опасност. Същевременно не може

Да

разчетем текста

Кои са основните сюжетни

моменти в пета част на раз-

каза? Каква е художествената

им функция в композицията на

тази част? Каква е художест-

вената функция на пета част

в сюжета на целия разказ?

В края на четвърта част

напрежението спада, след като

баба Илийца успява да осво-

боди ладията. Кой сюжетен

момент в пета част отново

засилва драматизма? Каква е

ролята на този сюжетен мо-

мент?

Кое е трогателното във

втората среща между баба

Илийца и бунтовника?

Кои нравствени качества

на героите се проявяват в ди-

алога и в действията им?

Какво говори за Илийца

това, че не споделя с момъка

за случилото се в манастира и

на брега на Искър? Какви вну-

шения постигат следните жес-

тове на Илийца:

Първо подава хляба и расо-

то на момчето.

Не се интересува как се

казва и „

отде е“

четникът, а

само „

отде иде

”.

Съжалява го, че е с „у

бити

крака

“, и му взема пушката.

Окуражава го: „

Върви, вър-

ви, стягай се, момче

”.

ДА БЪДЕШ МАЙКА,

СПАСИТЕЛ,

ПРОВИДЕНИЕ

129