138

ЗАГЛАВИЕТО

И МОТОТО НА

РАЗКАЗА „ЕДНА

БЪЛГАРКА“

Да

разчетем текста

Първоначално Иван Вазов

озаглавява разказа си „Челопеш-

ката гора“. Какви очаквания

пораждат първото и второто

заглавие на разказа? С какво са

свързани – с мястото на съби-

тието, с героите или с посла-

нията на разказа?

Формите на бройното чис-

лително име „един“, „една“, „едно“

в прякото си значение означават

един обект. В някои случаи обаче

могат да се употребяват вмес-

то неопределителните место-

имения „някой“, „някоя“, „някое“.

С кое от двете значения е упот-

ребено числителното име „една“

в заглавието на Вазовия разказ?

Какво е отношението на мо-

тото на разказа към заглавието

му? Кое е общото между майка-

та на Стоян от народната песен

„Хайдушка глава“ (обобщен образ

на хайдушка майка) и баба Илийца?

По какво баба Илийца при-

лича на своите съселянки?

Какво различава Илийца от

останалите герои в разказа?

Присъщи ли са на всич-

ки българи достойнствата на

баба Илийца?

Защо постъпката на баба

Илийца е подвиг, въпреки че

тя не успява да спаси четника?

Как Иван Вазов възхваля-

ва нравствената сила и само-

жертвата на българката чрез

образа на баба Илийца?

Да приложим

Прочетете изказването на литературния историк Ми-

лена Цанева. Съгласни ли сте, или не с това твърдение? Аргу-

ментирайте се.

При първата си публикация известният разказ за

баба Илийца се е наричал просто „Челопешката гора“.

И за един съвременен вкус това съвсем не звучи лошо.

Но за художника, превърнал творчеството си в от-

кровено „българознание“, не бе достатъчно да разкаже

за човешкото величие на простата селянка от Че-

лопек, опитала се да спаси Ботевия четник. На него

му бе нужно това непременно да се възприеме като

национална характеристика. И чрез новото название –

„Една българка“ – в популярния разказ за баба Илийца

зазвучава с пълна сила характерният вазовски лайт-

мотив – ето това е българинът, това е българката!

Христо Нейков (1929 – 1999), илюстрация към „Една българка“