147

са преносните значения на ду-

мата „

мрак

“?

Коя е кулминацията в об-

виненията и нападките към

българското минало?

Какъв е смисловият под-

текст на последното „

Нека!

“?

Каква е ролята на удивителния

знак след него?

Каква е ролята на съюза

„

но

“, с който започва втората

част на лирическия увод?

Какви художествени обра-

зи се открояват в текста на

тази част и каква представа

за „

нашето недавно

“ изграж-

дат те?

Разтълкувайте преносни-

те значения на думите и из-

разите „

свети“, „нещо ново“,

„нещо славно“, “див, чутовен

връх“, „безсмъртен подвиг“, „па-

метник огромен“, „име, що веч-

но живей“

. Каква нова предста-

ва за недалечното ни минало

изграждат те? Какви чувства

пораждат?

Назовано ли е пряко съби-

тието, „

що гордо разтупва на-

шите гърди“

? Как е изградена

представата за него?

С какви значения свързвате

образа на Балкана?

Разтълкувайте сравнения-

та „

кат легенда грей

“ и „

като

Термопили славно, безгранич-

но

“.

Какви значения откривате

в определенията с променен

словоред в израза „

име ново,

голямо, антично

“?

Какво в миналото ни като

народ „

смива срамът

“ и „

на

клеветата строшава зъбът

“?

Кой е основният конфликт

в лирическия увод на одата

„Опълченците на Шипка“?

на множеството свои сънародници. Паметта за болката

от отнетата свобода, от поруганото достойнство звучи

в подтекста на изрази като „

синила от бича

“, „с

леди от тег-

лото“, „спомен люти от дни на позор“, „счупенте окови“, „хо-

мота стар

“… Издевателствата и насилието са надвиснали

като облак над българския свят и отнемат перспективата

му към бъдещето. „

Беласица стара

“ назовава чрез мястото

трагичното събитие на разгрома на Самуиловата войска, а

„

новий Батак

“ е зловещият спомен за зверските масови кла-

нета по време на Априлското въстание. Горчивината и бол-

ката определят потискащите емоционални преживявания

на лирическия говорител. В неговия своеобразен спор с хули-

телите на България напрежението става все по-силно и дос-

тига своята кулминация в тезата за подарената свобода.

След осемкратно повтореното „

нека

“, привидно приемащо

доводите на онези, които виждат само тъмнина и робство

в историческия ни път, следва обаче съюзът „

но

“, въвеждащ

противоположната теза – за достойнството на родината и

за героизма на нейните синове. Пролятата за свободата кръв

изкупва срама и внушава чувството на национална гордост.

Мотивът за

славата

, която противостои на робския

мрак, изгражда смисъла на втората част от лирическия увод.

Събитията тук не са конкретизирани, имената, свързани с

тях, не са назовани директно, а са въведени описателно

–

„

нещо ново

“, „

нещо славно“, „там нейде, навръх планината“,

„някой див, чутовен връх“, „има един спомен“, „има едно име

“.

Въпреки тази неопределеност и недоизказаност читателят

вече е подготвен да възприеме и осмисли значимото исто-

рическо събитие, което стои в центъра на художествено-

то изображение в същинската част на одата. Лирическото

преживяване се сменя рязко. На горчивината е противопос-

тавен възторгът, сдържаната болка е заменена от прослава-

та, мракът е елиминиран от светлината. Оказва се, че един

звезден миг в националната ни история е достатъчен да за-

личи вековете на позор и безвремие. Величественият образ

на чутовния връх, който крепи небесата, художественото

преувеличение „

покрит с бели кости и със кървав мъх“,

степе-

нуването на определения

(

„име ново, голямо, антично“

), срав-

нението с Термопили, проектиращо една българска легенда

на фона на исторически подвиг от древността – това са яр-

ките поетически знаци на нашата гордост. Така финалните

стихове на лирическото встъпление дават отговор на въ-

проса за подарената или извоювана свобода, за българската

национална чест. Чрез прославата на героизма и саможерт-

вата на опълченците поетът връща достойнството на своя

народ и „

на клеветата строшава зъбът

“.