151
настъпление. Сюлейман паша е сразен, победата е извоювана от
опълченците и от руските воини, българската национална чест
е спасена. Самата победа поетът не изобразява. В художестве-
ното разгръщане на събитията от 11 август 1877 г. той спира
дотук, за да даде възможност на читателя да възприеме и
осмисли този величав подвиг на юначните българи и да оце-
ни значението на тяхната героична борба за националната
ни история, за бъдещето на България. Народът ни е доказал
непреклонния си дух и е извоювал с кръв правото си да бъде
свободен. А това е най-силният аргумент срещу клеветата.
В
лирическия епилог
на одата поетът отново въвежда
образа на Балкана, който пази спомена за героичните съби-
тия и го пренася през вековете, за да го направи достояние
и на бъдещите поколения. Паметта за храбростта, за само-
жертвата, за подвига е най-сигурният залог за духовното
безсмъртие на опълченците.
Енциклопедия
Българското опълчение представлява военни части, със-
тавени от българи доброволци, които са взели участие в Рус-
ко-турската война от 1877 – 1878 г. Заедно с руските воини
от Бранския и от Орловския полк, българските опълченци,
предвождани от генерал Столетов, отбраняват прохода
Шипка от настъплението на най-елитната турска армия –
корпуса на Сюлейман паша. Този корпус има за цел да си пробие
път през планината на север и да се слее с армията, предвож-
дана от Осман паша. Според историците, ако тези две ар-
мии са успели да се обединят и да се изправят срещу руската
войска, войната е щяла да получи друг обрат и да се осуети
освобождението на България. В този смисъл удържането на
прохода от руските воини и българските опълченци е от из-
ключително значение за победния изход на войната.
Думи и изрази, с които са назовани
опълченците:
Думи и изрази, с които са назовани
турците:
„младите дружини“
„Върхът“
„гъсти орди“
„Бури подир бури! Рояк след рояк!“
Да приложим
1.
Начертайте таблицата в тетрадките си и я попълнете,
като следвате образеца.
2.
На основата на цитатите от таблицата направете ха-
рактеристика на двете противостоящи страни в конфликта.
Ярослав Вешин (1860 – 1915),
Знаменосецът на Самарското знаме