ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО

Алеко Константинов е роден на 1 януари (стар стил) 1863 г.

в Свищов. Баща му Иваница Хаджиконстантинов е уважаван

и влиятелен търговец, а майка му произлиза от известната

видинска фамилия Шишманови. Първоначалното си образова-

ние Алеко получава в домашна обстановка от видните въз-

рожденски учители Емануил Васкидович и Янко Мустаков. По-

късно учи като редовен ученик в Свищовското училище и в

известната Априловска гимназия в Габрово. Обявяването на

Руско-турската война прекъсва учението на Алеко и той е

назначен като писар в канцеларията на свищовския губерна-

тор. След края на войната завършва гимназия в руския град

Николаев, а след това продължава образованието си в Юри-

дическия факултет на Новоросийския университет в Одеса.

Дипломира се през 1885 г.

След завръщането си в България Алеко Константинов

работи на различни длъжности в Софийския окръжен съд, в

Софийския апелативен съд и в Софийското градско управле-

ние. Честен и неподкупен, той не може да участва в сделки

с властта и два пъти е уволняван по политически причини.

Това е особено тежък период в живота му, защото за няколко

години губи цялото си семейство – погребва родителите и

трите си сестри. От този период е и изборът му на писател-

ски псевдоним. Като че ли напук на тежката си съдба, той се

нарича Щасливеца. До края на живота си е адвокат на свобод-

на практика в София. Често в съда защитава бедни българи,

които не могат да му платят хонорарите, и затова безпари-

чието често го съпътства. Въпреки това никога не приема

да е защитник в дела, които не са справедливи. Решава да кан-

дидатства за преподавател по углавно и гражданско право в

Юридическия факултет на Софийския университет. За тази

цел през 1896 г. защитава научен труд на тема „Правото за

помилване по повод на новия наказателен закон“.

Голямата страст на Алеко Константинов са пътешест-

вията. Посещава различни места по света – Всемирното из-

ложение в Париж (1889 г.), Земското индустриално изложение

в Прага (1891 г.) и Колумбовото изложение в Чикаго (1893 г.).

По време на пътуванията си открива теми и образи, кои-

то обезсмъртява по-късно в творбите си, и търси добрите

примери от европейската и американската култура, за да ги

приложи в България.

170

Алеко

Константинов

(1863 – 1897)

У човека: приветливост,

сърдечност, весела... блага

дума, съчетана с мила ряз-

кост... и най-сетне прекале-

на скромност, зад която из-

ничаше неговата страшна

гордост...

У писателя: непосред-

ственост, обич към човека,

към бедния и простия брат...

У общественика: крис-

тална чистота на помис-

лите

стремленията...

смелост,

готовност

за

жертва...

Д-р Кръстьо Кръстев

Аз ще пиша, каквото ми диктува съвестта.