Да четем с разбиране

Тази Яворова елегия е създадена по конкретен повод и се

опира на действителен факт – заточаването на 40 македон-

ски революционери в Мала Азия, които, оковани във вериги,

пеели Ботевата песен „Жив е той, жив е”. Но тръгвайки от

конкретното, от единичното, поетът изгражда въздейст-

ващо художествено обобщение на мъката и носталгията на

изгнаниците, принудени да се сбогуват с родината.

Стихотворението започва с изображение на притих-

налите морски вълни, озарени от залязващото слънце. Нео-

бятната водна шир е успокоена и тихо почива след бурното

вълнение. Този вечерен пейзаж чрез подтекста си изгражда

представа за стихналата, уталожена вече ярост на пленени-

те борци. Носещият се по вълните кораб ги отдалечава все

повече и все по-безвъзвратно от отечеството. Противо-

поставянето „

яростни вълни

“ – „

уморени

“ (вълни) предизвик-

ва усещането за сила и безпомощност, за борба и поражение.

Така началната картина внушава тягостно чувство, което

откроява напрежението на фона на прехода между деня и

нощта. Обръщението към родните брегове в края на пър-

вата строфа акцентира върху носталгията на изгнаниците,

върху болезнената раздяла с всичко, което обичат.

Стихотворението е оформено като изповед, като свое-

образен разговор с родината, а лирическият говорител се сли-

ва с героите изгнаници и дава израз на тъжните им размис-

ли в първо лице, множествено число. Съзнанието за вечната

раздяла с отечеството превръща мъката на заточениците

в отчаяние, а живота им – в измама, в нещо неистинско, ли-

шено от стойност. Сънят се свързва с представата за гра-

ницата между реалността и илюзията. В творбата сънят е

знак на трагичната обреченост на героите, на усещането за

отнетия смисъл на тяхното съществуване. Бъдещето вре-

ме също разкрива идеята за закритата перспектива пред из-

гнаниците, които болезнено осъзнават, че животът им ще

бъде една безкрайна агония далеч от отечеството. Ностал-

гията превръща и конкретните географски контури на род-

ната земя („

А Вардар, Дунав и Марица, / Балкана, Странджа и

Пирин“

) в мираж, в горчив и заедно с това жадуван спомен.

Единствено светлината на родното пространство ще грее

в душите на изгнаниците, за да освети една безкрайна болка.

Композиционен и смислов център на стихотворението

е неговата трета строфа, издържана в минало време и раз-

гръщаща причините за настоящата драма. Първият и тре-

тият стих представят нравствената характеристика на

борците за свобода, изпълняващи синовния си дълг към оте-

чеството. Вторият и четвъртият стих изобличават пре-

БОЛЕЗНЕНОТО

СБОГУВАНЕ

С РОДНОТО

ПРОСТРАНСТВО

Да

разчетем текста

Коментирайте

смисъла

на заглавието на стихотво-

рението. С какво посланието

на „Заточеници“ се различава

от това на първоначалното

наименование „Към Подрум-

кале“ (вж. „Енциклопедия“, 1, с.

215)?

Защо поетът посвещава

стихотворението си имен-

но на Тодор Александров? По-

търсете в интернет инфор-

мация за него.

Характеризирайте лири-

ческия герой в текста. Как-

ва е художествената функция

на предпочетената форма на

изказ в първо лице множест-

вено число? Как се постига

усещането за обръщение из-

повед на заточениците към

родината?

Кой е основният кон-

фликт в творбата и как той

определя емоционалната є

атмосфера?

Кое е основното чувство

и как се разгръща то в за-

висимост от преминаването

на залеза в нощ и отдалеча-

ването от родината? Опре-

делете жанра на поетическия

текст (вж. „Да знаем“, с. 215).

Каква е ролята на парале-

ла между пейзажното изобра-

жение и душевните преживя-

вания на лирическите герои в

първата строфа?

Как красотата на морския

213