Каква нравствена харак-

теристика на техните вра-

гове се противопоставя във

втория и в четвъртия стих?

Коментирайте ролята на про-

мените в обичайния словоред.

Какви значения се откро-

яват в обръщението към ро-

дината? Каква е ролята на

условното наклонение („

мо-

жехме

“ в смисъл на „

бихме

могли“

)? Анализирайте худо-

жествената функция на израза

„

свят олтар

“ – какви акцен-

ти в одухотворения образ на

отечеството поставя той?

Как двоякото чувство на

съжаление и на жертвена от-

даденост разкрива национал-

ната идея като ценност и

доизгражда обобщения образ

на лирическите герои?

Каква е художествената

функция на сегашното време

в последните две строфи на

стихотворението?

Как е въведена отново

реалността на настоящето?

Чрез кои художествени

образи се засилва усещането

за безвъзвратната загуба на

отечеството и за вечното

страдание в чужбина в чет-

въртата строфа? Коменти-

райте преувеличенията „

ле-

ти

“, „

замислените великани

“ и

преносните значения на изра-

за „

Простира нощта крилото

си

“.

Какво душевно състоя-

ние на изгнаниците разкри-

ват прощалните им жесто-

ве („

обръщаме... угаснал взор“,

„простираме ръце в окови

“)

и слова (

„Прощавай, роден

край!

“) в последната строфа?

Какви чувства навяват

епитетите „

накипели

“, „

угас-

нал

“, „

изгубен

“, „

горчива

“?

Защо образът на родина-

та се възприема от изгнани-

ците като „

изгубен рай

“?

Енциклопедия

В началото на 1902 г. Яворов отпечатва стихотворе-

нието си „Към Подрумкале”, което започва с думите „От за-

ник- слънце озарени...“. „Името „Подрумкале” току-що е про-

гърмяло по тогавашна България – там са били заточени след

шумен процес и покъртително изпращане по солунските ули-

ци голяма група революционери. В следващите издания обаче,

когато името „Подрумкале” започва да избледнява, по-точно

да се смесва с много други окървавени имена на Илинденската

епопея, то отстъпва в заглавието мястото си на значител-

но по-обобщителното название „Заточеници”.

Никола Георгиев, литературен критик

215

Да знаем

Елегията е поетически жанр, който се характеризира с

чувствата на тъга, страдание, безнадеждност, обреченост.

Например елегия е стихотворението „Братчетата на Гав-

рош“ на Христо Смирненски, защото е разкрива нерадостна-

та съдба на бедните бездомни деца от големия град.

Не е случаен фактът, че в края на живота си – след пре-

живяната лична драма, полусляп и вече взел решението за са-

моубийство – Яворов посвещава стихотворението „Заточе-

ници” на своя близък приятел Тодор Александров – един от

видните ръководители на Вътрешната македоно-одринска

революционна организация. Посвещението, а и едно от пред-

смъртните му писма са пряк израз на синовната му отдаде-

ност на македонското дело. Ето какво пише през 1914 г. до То-

дор Александров: „Кажи на Македония, когато отидеш там,

че нейният син (аз се считам за неин) умря в свободна Бълга-

рия, увенчан с една най-мръсна клевета. И когато тя бъде сво-

бодна, нека един другар дойде на гроба ми и каже: „Поздрав

от нашата майка мъченица, – тя е вече щастлива!”

Крепостта в Бодрум,

Турция (Подрумкале)