224

творенията за постигане на

образност в изображението.

Какво настроение по-

ражда летният пейзаж? Как-

ва представа за жътварския

труд изгражда писателят

чрез него?

В контраст или в хармо-

ния са природата и човекът?

Какво е отношението на

повествователя към жътва-

рите? Как е разкрито (вж.

„Енциклопедия“, с. 226)?

Посочете откъсите от

експозицията на разказа, кои-

то най-ярко представят про-

тивопоставянето

човек

–

природа

Какво е настроението на

жътварите? Кое ги мотивира

да работят усилно въпреки

убийствената жега? Съпоста-

вете думите на повествова-

теля: „

Слънцето се е спряло

огнено и немилостиво в небе-

сата...“,

и думите на жътва-

рите

: „– Бог ни помага! Нека

работим, нека работим!

“?

Направете обобщение за

труда на селянина според екс-

позицията на разказа.

10.

Каква е ролята на диа-

лога между Никола и близките

му в развитието на сюжета?

11.

Характеризирайте от-

ношенията

майка

–

син

брат

–

сестра

, разкрити в

разговора между героите.

Как майката и сестрата

приемат любовта между Ни-

кола и Пенка?

По какво тези семейни

взаимоотношения се различа-

ват от взаимоотношенията

родители

–

деца

, разкрити в

баладата „Неразделни“?

12.

Защо епизодът, в кой-

то се разказва за смъртта на

Пенка, може да се определи

като кулминация на разказа?

13.

С какви художествени

На този фон са изобразени жътварите, които работят

неуморно, защото „

узрялото жито не чака

“. Настроението

рязко се променя. Ако природата е унила и дори птиците са

се изпокрили, то хората са удовлетворени и огласят поле-

то с песните си. С пряка авторова характеристика са раз-

крити техните действия и душевното им състояние: „

Неу-

морно те жънат там и трупат златни снопи. Пот се сипе от

челата, душата без сила остава, няма почивка

.“ Трудолюбие-

то и упоритостта са едни от най-характерните черти на

тези труженици. Те знаят, че плодородната реколта тряб-

ва да се прибере, тъй като е под открито небе и зависи от

капризите на природата. В това се изразява и основният

конфликт в разказа. Природата и човекът са във вечно про-

тивоборство. Тя дава, но и взема, може да бъде много щед-

ра, но и жестоко безмилостна. Хората са благодарни на Бог

за плодородието, с което ги е дарил, и затова песните им

„

се носят на вълни чак до небесата като благодарствени мо-

литви

“. Именно тези песни превръщат жътвата от убий-

ствен труд в празник.

Едва ли има друго художествено

описание на българска-

та народна песен

, което да представя не само красотата

на мелодията и смисъла на думите, но и да разкрива значе-

нието є в живота на общността. Чрез песните хората из-

казват чувствата си, споделят преживяванията си, по време

на усилна работа – общуват помежду си: „

Тя кичеше на китки

мили хубави думи и ги пращаше с любов някому някъде. И ту

развълнувано глъхнеше, ту смело се вдигаше, сякаш се бореше

с някоя безкрайна скръб, с някое злокобно съмнение и победонос-

но вземаше връх и се носеше стремително и гордо“.

С песните

общността съпреживява болките и радостите, тревогите

и мечтите на отделния човек, за да не се чувства той само-

тен и уязвим.

В хармония с всеобщото оживление и откритост са вза-

имоотношенията в семейството на Никола. Героят е стро-

ен („

левент

“), „

усмихнат

бодър

“, излъчващ мъжка сила и уве-

реност. Епитетите, с които са характеризирани майката

и сестрата („

сами

самички

“, „

стара

“, „

малка

“), подчертават

крехкостта и беззащитността им. Явно в семейството

няма баща, но то разчита на подкрепата на порасналия син,

който се грижи и за възрастната си майка, и за невръстната

си сестра.

Диалогът

между Никола, майка му и сестра му е кратък,

но достатъчен да се почувстват взаимната обич, довери-

ето и загрижеността, които всеки герой изпитва към дру-

гите. Отношенията между членовете на семейството са

искрени, открити и говорят за сплотеност. Никола не крие

любовта си към Пенка, а майка му и сестра му се радват на