чувствата му.

Закачките, песните и смеховете карат читателя да се

отърси от тягостното настроение и да забави за непосил-

ния труд на жътварите и за адската жега. Може би затова

вестта за смъртта на Пенка прозвучава така неочаквано и

зловещо. Това е

кулминацията на разказа

. Болката е огро-

мна. Смъртта на девойката не е единичен случай: „

Боже!

Пак

жертва

“. Определянето на Пенка като жертва насочва ми-

сълта към жертвоприношението като ритуал. В древност-

та хората са измолвали благоволението на боговете с жерт-

ва, защото ценните за общността неща не се получават

даром. В разказа селяните се отплащат за щедрата реколта

със скъпа жертва – невинна, млада, обичана от всички. Зато-

ва и мъката е толкова голяма.

Хората са покрусени, скръбта им е съизмерена с едно от

най-големите природни бедствия: „

Град да бе паднал, не би

тъй убил сърцата

“. Впечатляваща е сцената, в която всички

жътвари се стичат на Пенкината нива. Ужас е обзел „

булки

и моми, и мъже и жени, и майки

“. Портретът на девойката

подчертава красотата є и засилва безутешното страдание.

Отделните детайли „

хубавото є лице

“, „

гъсти ресници

“, „

бя-

лата є гушка

“ разкриват и съчувствието на повествователя

към невинната жертва. Завладяваща е и мъката на Никола,

паднал до мъртвото тяло на любимата си.

Разказът завършва

така, както и започва – с пейзаж. Де-

тайлите в него се повтарят, но звученето му е различно.

Ако в началото тягостното чувство се уравновесява чрез

бодростта, трудолюбието, песните и смеховете на жътва-

рите, то в края мъката и безнадеждността доминират над

всичко – жегата продължава да е убийствена, но из нивите не

се чуват човешки гласове: „

Полето празнуваше тъжен празник.

Погребваха Пенка

“. Така двата пейзажа в началото и в края

на разказа оформят своеобразна художествена рамка, която

огражда случката за човешката трагедия по време на жътва.

Посланията на разказа

„По жътва“ са свързани с основна-

та тема – мястото на труда и природата в живота на чове-

ка. Селянинът е зависим от природата, а тя може да го дари

с богата реколта, но може и в един миг да му отнеме всичко,

да обезсмисли всичките му усилия. Независимо от това за ге-

роите на Елин Пелин трудът е ценност, защото носи радост

и удовлетворение, и без него животът им не би имал смисъл.

похвати е разкрита рязката

промяна в психическото със-

тояние на героите?

Какво внушение пости-

гат възклицателните изрече-

ния, обособени в отделни аб-

заци? Какъв смисъл е вложен

във възклицанията: „

Боже!

Пак жертва!

“?

Каква е ролята на епите-

та „

грозна

“ (

грозна вест

); на

сравнението „

Град да бе пад-

нал, не би тъй убил сърцата

.“;

на детайлите от психологи-

ческата характеристика на

жътварите: „

плахи и тъжни

“,

„

ужасени

“; на изброяването

в изречението: „

И булки и

моми, и мъже и жени, и майки

се стекоха на Пенкината нива

ужасени.

“?

14.

Кое превръща Пенка

в особено скъпа жертва на

убийствената жега?

Кои детайли от портре-

та на мъртвата девойка раз-

криват хубостта є?

Какво е отношението на

жътварите към Пенка и как е

разкрито? Разтълкувайте из-

раза „

селско дете обичливо”

Как е разкрито страда-

нието на Никола?

Какви мисли и чувства

поражда епизодът със смърт-

та на Пенка?

15.

Какво настроение вну-

шава финалът на разказа?

Сравнете пейзажите в нача-

лото и в края на художестве-

ния текст. Как е постигнато

усещането за безнадеждност

във финалното описание?

16.

Как е разрешен кон-

фликтът

човек – природа

разказа „По жътва“? По какъв

начин този конфликт се съ-

отнася с противопоставяне-

то

живот – смърт

17.

Какви са художествени-

те послания на Елин-Пелино-

вия разказ?

225