234

Той седна на земята, извади кожена ке-

сия с тютюн и започна да си прави цигара.

Моканина седна до него и видя как дебели-

те му мазолести пръсти трепереха, като

свиваха цигарата.

– Не ни траят децата – започна той. –

Измряха ни две-три още малки. Ей туй

ни остана само (той погледна към ка-

руцата). Гледали сме го като очите си.

От устата си съм отделял, да му купя

нещо, да му направя дреха, та да не му е

мъчно, като гледа другите. Нейсе

, даде

Господ, запазихме го досега. А от някое

време – зачама

. Няма нищо, а вехне. Слу-

шам, думала на майка си – мъчно є било,

че дружките є се изпоженили, а тя още

стояла. „Що се кахъриш

, бе чедо, думам

є, и твоят късмет ще излезе. Що гледаш

другите? – Богати са. Сегашните ерге-

ни тъй са – богати жени търсят. И ти

ще се ожениш, гледай си работата, не си

престаряла.“

– На колко е години?

– Към двайсет. Сега на Богородица

ще стори двайсет.

– Е, че младо е момичето.

– Младо, ами.

Селянинът замълча и пак загледа овце-

те, без да ги вижда. Някъде наблизо сред

жегата пищеше жътвар

– Това лято ми се замоли да съм я пус-

нел да иде да жъне. Сиромаси сме, нужда-

ем се, ама като я гледах такава слабич-

ка, болнава, не ми се пущаше. „Моля ти

се, тейко

, пусни ме, и аз искам да ида с

момичетата.“ Хубаво, като е тъй, пуснах

я. Сега какво е станало, не бях там, не

зная. В къра

лягаха, в къра ставаха. Зная

го тъй, както ми го разправи тя. Веднъж-

ка жънали цял ден, вечерта яли, после пели

момичетата, смели се. Легнали си. Нонка –

тъй се казва мойто момиче – си легнала и

тя. „Легнах си, кай, тейко, между снопи-

те, под един кръстец

, легнах си на завет,

да не ми духа, и се завих. И съм заспала.

По едно време усетих, кай

, нещо тежко,

нещо студено, ей тук на гърдите си. Като

отворих очите си: зъмя

!“

– Бре!

– Ами, зъмя. Навила се е и легнала на

гърдите є. Извикала, па с всичкия си страх

я сграбчва и я захвърля!

– Захвърля я! По жътва става туй.

Чувал съм, зъмя е влизала и в устата на

някоя жена. Ама да я ухапала, не я е уха-

пала, нали?

– Не, не е. На гърдите є легнала, зема

я и я хвърля! Тъй ми разправи. Сън ли е

било, истина ли е било – не знам. Оттогаз

момичето не го бива. Ей го, изсъхна като

вейка. Гръдта го боли. „Там, кай, дето

беше зъмята, ме боли.“

– Ама работа, ама работа! – чудеше

се Моканина. – Ами сега де го водиш? На

доктор ли?

– Дохтори: колко дохтори променихме.

Водя го сега аз... хм... как да ти кажа... На

мен да остане, не вярвам, ама жени нали

са, пък болна е, чедо е...

Гласът му трепна и той замълча. Заг-

леда се, затегли без нужда ту мустаците

си, ту брадата си, небръсната отдавна,

корава, прошарена с цели снопчета от

бели косми. Нямаше нужда да казва някой

на Моканина, че всеки бял косъм беше бе-

лег на една грижа.

нѓйсе

– частица за изразяване на удовлетво-

рение или примирение

да

зач

мам

– да залинея, да отслабна, да се

стопя в резултат на заболяване

кахърџ

се

– безпокоя се

Богорїдица

– християнски празник, който се

чества на 15 август и е известен като Успе-

ние Богородично, защото се вярва, че на този

ден заради праведния си живот Св. Богороди-

ца се възнесла на небето

жътвђр

– ципокрило насекомо

тѓйко

– татко

кър

– поле, обработваема земя

кръстѓц

– подредени под формата на кръст

житни снопи, за да се предпазят от дъждове-

те

кай

– казва или значи

зъмџ

– змия