Какъв образ на епохата

очертават странните наиме-

нования на кръчмите и кафе-

нетата, както и чудноватите

изображения по тютюнджийски-

те лавки, държани от българи?

Каква първоначална представа

за героите изгнаници и техните

ценности изграждат те?

Какъв смисъл влага по-

вествователят в понятието

„

народен

“ (вж. „Да знаем“, 2)?

Изяснете подтекста на гръм-

ките прякори „

Перунов, Асенев,

Балкански, Левски, Гръмников,

Планински

...“? С кои свои нрав-

ствени характеристики „на-

родните” са противопоставе-

ни на българските богаташи в

Браила?

Кои са знаците на страда-

нието и на героизма в описа-

нието на кръчмата на Знаме-

носеца?

Защо повествователят из-

ползва първо лице множестве-

но число, за да въведе читате-

ля в мястото на действието

(„

Но нека влезем в кръчмата,

на която прозорчето светеше

още през нощта.

“)?

Характеризирайте атмос-

ферата в онази „

дълбока изба,

в която се слизаше по една

стръмна и извита стълба

“. Кои

са видимите белези на мизери-

ята и нищетата?

Коментирайте знаците на

героичното, откроени в сюже-

тите на висящите по стени-

те картини.

Обобщете как в обстанов-

ката на кръчмата се препли-

тат светът на героичното

минало и този на мъчител-

ното, потискащо настояще.

Очертайте конфликта между

идеал и действителност в жи-

вота на хъшовете.

Да четем с разбиране

„Немили-недраги“ е

повест за съдбата на българските

хъшове в Браила

, за трудния им живот на изгнаници и стра-

далци, обречени на принудително бездействие далеч от роди-

ната. Но творбата повествува и за съхранената им гордост

на борци и патриоти, готови да пожертват живота си, кога-

то отечеството ги призове. Обстановката, в която живеят

героите, е мрачна, потискаща, тягостна. Ежедневието им

е мъчително, белязано със знаците на мизерията, безприют-

ността, борбата за хляба. Те са отритнати и презрени от

румънското общество, нежелани в чуждия град, свободни, но

далеч от свидното отечество. Единственото им убежище от

самотата и отчуждението е кръчмата на Странджата. Тя,

макар и бедна, им дава огромно богатство – възможността

да бъдат заедно, да се подкрепят, да устояват на изпитания-

та на настоящето, но и да си спомнят с гордост за славното

минало и да мечтаят за подвизи и героична жертвеност в

бъдещето, когато пак ще проливат кръвта си за родината.

Първата глава

от повестта „Немили-недраги“ има

въ-

веждащ характер

. Тя хвърля светлина върху епохата, в коя-

то се развива действието, и изгражда първоначалната пред-

става за обстановката и героите.

Началото на творбата насочва вниманието към Браила –

румънския град, в който живеят прокудените от родината

герои. Далеч от България, те страдат за топлината на бащи-

ното огнище, за уюта и хармонията на родния дом. В души-

Да знаем

Повестта

е литературен вид, който се среща в славян-

ските литератури. Тя е с обем и сюжет, по-близки до разказа,

отколкото до романа: с еднопланово развитие на художест-

веното действие и обикновено без сложни взаимоотношения

между персонажите. За разлика от разказа обаче повестта

се изгражда върху повече епизоди, включва повече герои и е с

по-разгърнато сюжетно развитие.

Повествовател

наричаме лицето, което води разка-

за в повествователния текст. В случаите, в които говори в

първо лице, можем да го наречем разказвач. Повествовате-

лят е различен от автора, който е реално съществуваща

(или съществувала) личност, така както лирическият гово-

рител е различен от поета. Повествователят е част от ху-

дожественото произведение, но същевременно е посредник

между текста и читателя. В някои случаи има свое име и би-

ография и е герой в произведението, в други присъства дис-

танцирано, скрито.