Да четем с разбиране

Първата глава на повестта изгражда първоначалната

представа за браилските хъшове, насочва към характерното

във физическия облик и духовното излъчване на Странджата

и Македонски, Хаджият и Попчето. Втората глава добавя

нови черти към образите им и очертава контурите на тех-

ния събирателен портрет. Тук повествователят прекъсва

разказа за събитията, за да даде пряк израз на вълненията и

преценките си за героите. Този момент от творбата е под-

чертано емоционален и обобщава идейните `и послания.

Началото на втора глава насочва вниманието към

съня

който дава възможност на героите да си отдъхнат от гри-

жите и тегобите на мизерното всекидневие, а на повест-

вователя – да открои своята гледна точка на родолюбец и

да формулира идеите си за съдбата на хъшовете, раздвоена

между несретата и мечтата, между умората и надеждата,

между принудителното бездействие на настоящето и вяра-

та в бъдещето. Тази част от текста отклонява читателя

от сюжета, но го ангажира пряко с емоциите и преценките

на повествователя, с неговото възхищение пред достойн-

ството и духовната сила на тези мъже, посветили живота

си на свободата на отечеството.

Трагичният, несретен делник на изгнаниците е разкрит

чрез поредица от изрази, които насочват към умората и без-

сънието („

хлътнали от бдения и невъздържание очи

“), глада и

мизерията („

недояли корми

“), скиталчеството и непрекъс-

натите изпитания („

отслабнали и обелени от скитание кра-

ка

“). Угнетяващо за хъшовете е противопоставянето между

тяхната бедност и красотата и богатството на румън-

ския град. Тези мъже често се питат докога ще продължава

убийственото ежедневие в чуждата страна, но не намират

отговор. Въпросите са болезнен вик на страдащите им, из-

пълнени с носталгия по родината сърца. За да открои още

по-ярко трагедията на хъшовската съдба, повествователят

разчита на сравнението на живота на героите в чужбина с

гостоприемството, което безлюдният морски бряг дава на

изхвърлените от бурята корабокрушенци:

„

Бяха сред общес-

твото, но бяха в пустиня“. Румънският град обрича хъшове-

те на самота, неразбиране и презрение и така още повече

задълбочава болката им.

Героите на повестта са един „

нов и гладен пролетари-

ат, съставен от подвизи, дрипи и слава

“. Тази характеристика

очертава сложното им ежедневие, пулсиращо между мизери-

ята и патриотичната всеотдайност, между страданието и

героичния подвиг, между смазващото настояще и мечтата

за славното бъдеще. Онези, които са се били храбро за оте-

Да

разчетем текста

В каква светлина предста-

вя героите началната сцена на

втора глава? Кои са знаците на

страданието и на героизма в

нея?

Защо повествователят се

отклонява от сюжета и каква

представа за героите изграж-

да?

Какви чувства се откроя-

ват в тази част от текста?

Направете обобщения за от-

ношението на повествователя

към героите.

Какво е сънят за изгнани-

ците? Коментирайте худо-

жествената функция на на-

зоваването на цялото чрез

негова част, напр. на хъшове-

те чрез техните очи, кореми,

крака („

хлътнали от бдения и

невъздържание очи“, „недояли

корми“, „отслабнали и обелени

от скитание крака“

Съпоставете двата изра-

за: „

Студената декемврийска

мъгла... задушаваше с отров-

ния си дъх последните мину-

вачи...“ (І глава); „Душата им

щеше изново да се трови пред

вида на богатствата и велико-

лепието, които на всяка стъп-

ка им си мяркаха в хубавия

румънски град“ (ІІ глава)

. Как

чрез тях се разкрива идеята

за страданието на героите в

чуждия свят?

Каква представа за само-

тата и носталгията изграж-

СУРОВИЯТ

ДЕЛНИК И

МЕЧТАТА

ЗА ПОДВИГ

И САМОЖЕРТВА