220

София често посещавах, понеже се бях записал за свободен

слушател по право. Един ден през есента на 1899 г. реших да

напусна родното си село и да си търся късмета в столицата.

Големият град ми се показа чужд и неприветлив. Парите бър-

зо се свършиха, а работа не се намираше. Незначителният

хонорар, който получавах от някои списания, не стигаше за

хляба... Много пъти си лягах гладен. Преживях тежки и мъчи-

телни години...

По това време пишеше г-н Тодор Влайков под псевдоним

Веселин. Тоя псевдоним ми се много харесваше и аз търсех да

намеря някое подобно име, което да окончава на „ин“. По тоя

начин се натъкнах на израза „Елин пелин“ от народната песен:

Елин пелин, зелен пелин,

що се, пелин, олюляваш

от вършеца до корена...

Тоя израз ми хареса по своята звучност и оригиналност,

още повече, че съдържаше дори две окончания „ин“...

С тоя псевдоним почнах да се подписвам, когато поради

стечение на обстоятелствата престанах да мечтая да бъда

художник. Тоя псевдоним се хареса на публиката като ориги-

нален и понеже лесно се запомня, стана бързо популярен...

Наистина, каква ли съдба щяха да имат моите писания,

ако под тях се мъдреше моето човешко име Димитър Ива-

нов?

През 1903 г., когато проф. д-р Шишманов стана министър

на народното просвещение, за да ми даде възможност за по-

спокойна творческа работа, назначи ме в III Софийска про-

гимназия и ме командирова за чиновник в Университетската

библиотека. След това ме изпрати в Париж, дето прекарах

седем месеца... В Париж видях нов свят, нова култура, нови

интересни неща, които обогатиха моите познания и впечат-

ления. После постъпих на работа в Народната библиотека,

дето останах на служба дълги години. До пенсионирането си

работих като уредник на музея „Иван Вазов“.

Из „Елин Пелин за своите детски и ученически години, за па-

тилата си и първите писателски стъпки“ и „Нещо за себе си“

Паметник на писателя в гр. Елин Пелин