Изправя се старата му майка, усмих-
ва му се с любов и като зажъна, рече:
– Ако ти не мож є позна гласа, та аз
ли ща, бре синко?
– Да пее сама – през море да е, ще я
позная!
В миг млъкна дружна песен и полето
затихна. И ето че някъде далече се поде
самичък глас – висок, звънлив и трепе-
рещ. Той се емна леко и тихо, па поле-
ка-лека се засили и се залюля на мощни
вълни над полето.
Никола остави снопа и плесна ръце.
– Ето я нђ – тя е!
И дълго се ослушва.
А песента се ширеше, волна и мла-
да, чиста като извор, пълна с надежди
и желания. Тя кичеше на китки мили ху-
бави думи и ги пращаше с любов няко-
му някъде. И ту развълнувано глъхнеше,
ту смело се вдигаше, сякаш се бореше с
някоя безкрайна скръб, с някое злокобно
съмнение и победоносно вземаше връх и
се носеше стремително и гордо.
Не изтърпя Никола, а се изстъпи
сред нивата и се провикна:
– Еее-ех!
Екливи и ободрителни смехове му
отговориха от околните нивя.
Леко се завълнуваха узрели класове и
весело си зашушукаха нещо.
Чу го Пенка отдалече и му прати
закачлива и обична песен.
Над полето, сякаш с кръст в ръка,
прехвръкна надеждата, по нея радост-
та.
Ободриха се морни души и заехтя по-
лето пак от смях и песни.
Но ето че дотича из отдалеченото
краище босоного хлапе и уплашено оба-
ди, че Пенка примряла от жега.
Грозната вест се разнесе из уста в
уста по цялото поле.
Пенка примряла от жега!
Боже!
Пак жертва!
Град да бе паднал, не би тъй убил
сърцата.
Захвърлиха жътвари остри сърпове и
затичаха нататък плахи и тъжни.
– Боже, дано лъжа бъде!
И булки и моми, и мъже и жени, и
майки се стекоха на Пенкината нива
ужасени.
Край златен сноп бе паднала възнак
8
,
като с куршум ударена, Пенка – селско
дете обичливо. Бяла пребрадка небреж-
но бе паднала над чело, да засени хуба-
вото є лице. Тъмнееха гъсти ресници,
мъртвешки склопени. Из полуоткрити
уста бе потекла струйка алена кръв
и обагрила бялата є гушка. Едната є
ръка още държеше острия сърп, другата
грижливо стискаше ръкойка
9
класове.
Слънчев удар бе убил момичето.
Спусна се Никола изумен, отчаян,
разбута навалицата и падна разбит до
студеното є мъртво тяло.
– Пенке, моя радост, моя песен!
Гласът му се сподави в ридания.
*
На другия ден слънцето все тъй жес-
токо и силно печеше, но из нивите се не
мяркаха работници, макар че бе делник.
Златни класове се ронеха и горяха са-
мотни.
Полето празнуваше тъжен празник.
Погребваха Пенка.
1904 г.
8
вњзнак
– по гръб, нагоре с лицето
9
ръкїйка
– китка житни класове, които жът-
варят може да обхване с ръка и да отреже
наведнъж
222