Гражданите, политиката и демокрацията

Модерната нация

и правата на индивида

Идеалът на политическата общност съвсем не противоре-

чи непременно на индивидуалната свобода

. Налице са исто-

рически мигове, в които народът се сплотява точно в защита

на индивидуалните свободи. Така възникват модерните нации,

които отвоюват своята независимост, като гарантират не-

зависимост на всеки от своите граждани: „ние, народът“, дек-

ларираме, „че всички хора са създадени равни, че те са дарени от

своя Създател с някои неотчуждаеми права, че сред тези права

са живот, свобода и стремеж към щастие“ (Декларация за неза-

висимост на САЩ, 1776 г.). Същият е идеалът на Левски: „Ние,

българите… сме хора и искаме да живеем човешки, да бъдем на-

пълно свободни в земята си, там гдето живее българинът – в

България, Тракия [и] Македония. От каквато и да е народност да

живеят в тоя наш рай, [те] ще бъдат равноправни на българина

във всичко. Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и

чиста република“. Същото желаем и на братята сърби, черно-

горци, румънци и пр.“ (дописка на Васил Левски до в. Свобода,

13.02.1871 г.). След Освобождението Търновската конституция

също абсолютно безапелативно утвърждава индивидуалната

свобода: „Всекой роб, от какъвто и пол, вяра и народност да

е, свободен става, щом стъпи на българска територия“ (чл. 61).

От ХІІ век до днес модерният идеал за индивидуална сво-

бода, гарантирана поравно на всички, постепенно се реали-

зира юридически под формата на индивидуални права.

Разли-

чаваме права на човека от права на гражданина.

Правата

на гражданина са по-ограничени – те принадлежат само на

членовете на дадена политическа общност (гражданите на

държавата). Само те имат право да участват в някои форми

на управление (имат право да избират и да бъдат избирани за

определени позиции, т.е. само за тях управлението е демок-

ратично самоуправление) и само те ползват някои социални

придобивки. Разбира се, обсегът на хората, които са се пре-

борили за граждански права през модерността и са станали

част от демократичното самоуправление, се е увеличил зна-

чително – първоначално граждански права са имали само мъ-

жете, после жените и представителите на малцинствата.

И все пак не всички хора в една страна имат пълен пакет от

права – нямат го чужденците. На тях, особено през послед-

ните десетилетия, се опитваме да гарантираме като мини-

мум човешки права – базисна персонална защита без право на

участие в управлението.

Проблемът с миграцията от по-

следните години обаче показва, че намирането на баланс

между граждански и човешки права невинаги е лесно.

В национален контекст разграничението между граждански

и човешки права се прави в конституцията. В настоящата

РЕЧНИК

Права на човека

Всеобщ нормативен стандарт,

въведен в действие с

Всеобщата

декларация за правата на човека

от 1948 г., изискващ безусловна

защита на свободите и на поне

минималното благополучие

на всяко човешко същество.

Този стандарт по презумпция

е универсален (важи безусловно,

без значение на контекста) и

егалитарен (правата на човека

са равни за всеки човек).

Права на гражданина

Нормативен стандарт,

включващ определени свободи

и привилегии, които биват

гарантирани не на всеки човек

въобще, а само на членовете

на съответната политическа

общност (на всеки гражданин

на държавата).